Как родителите да не се побъркат, съвети на Монтесори-педагог (част III)
Илюстрация: Shutterstock
Детските викове „не искам“ са форма на съпротива. Хлапето прави истинско представление – плаче, пищи, тръшка се и докарва родителите си до отчаяние.
Спокойно! Това е период, който преминава. Детето пораства и започва да се държи различно.
А докато чакате, е важно на всяко „не искам“ да намерите правилно противодействие.
Ето съветите на Монтесори-педагога Татяна Брикова.
Не искам да се мия
Детето се мие заедно с родители. Мама мие зъбите си, и то също. Заедно с нея и под неин контрол. Това не е по желание. Правило е.
В началото родителите активно помагат, а по-късно и детето само успява да се справи. Добре е да не го принуждават да се мие, а да му „разрешат“ да се мие само.
Ако по-голямото дете отказва да се мие, трябва да проверите дали не се плаши от водата, дали кожата му не е особено чувствителна, дали сапунът не го щипе, дали няма други физически пречки.
Важно е детето да бъде подкрепяно, насърчавано, не да бъде хвалено.
Не искам да слушам приказки
Това не е сериозен проблем. Защо наистина детето да е длъжно да слуша приказки? Като не иска, да не слуша.
Не искам да участвам в празника
Ако детето не желае да се включи и да празнува, това не е беда. Вие вероятно очаквате то да е лидер, да каже стихотворение, да изпее песен, всички да му ръкопляскат ... Не се получава.
Това е проблем на родителите, не на детето.
Тревожното и свито хлапе много често отказва да се включи в общото веселие, особено, ако там има тълпа от непознати възрастни хора и силна музика. Не е нужно да го принуждавате да участва.
Не искам на гости
Да се ходи на гости е удоволствие и радост. Ако обаче детето не иска, едва ли за него това ще носи радост. Ако е поканено на рожден ден на свои връстник, не е нужно да ходи.
Ако се налага да отидете на гости у баба, няма как. Няма как да остане само в къщи. Обяснете му това, и кажете: ще идем за много малко, ще дадем подаръка и се прибираме обратно в къщи.
Опитайте се да разберете защо детето не желае да ходи на гости. Възможно е там да го вземат на ръце без разрешение, да го принуждават да яде, да разговарят с него така, както то не обича. Тогава трябва да решите проблема с възрастните, а не с детето.
Не искам да си тръгвам от гости
Това е въпрос на правила. Всички си тръгват, щом празникът свърши.
Ако се налага да тръгнете по-рано, а другите още се веселят, обяснете на детето причината.
Не искам да си давам играчките
Детето не е длъжно да си дава и да споделя своите играчки.
Ако играчката не е негова, има 2 проблема. Как е попаднала в ръцете му. Ако са му я дали за малко, за да си поиграе, е едно. Ако сам я е взел, без разрешение, но отказва да я върне, предложете споразумение. Да даде своя играчка на другото дете. И така да си ги разменят.
Ако нищо не помага, върнете чуждата играчка. Нищо, че вашето дете ще плаче. Прегърнете го, оставете го да се наплаче, успокойте го. Кажете му, че много съжалявате, но тази играчка е чужда. И му обещайте, за рождения ден да му купите същата, щом толкова я харесва. Ако разбира се, до тогава не промени решението си.
Чуждата играчка трябва да бъде върната, без никакви уговорки. След като дето се успокои, може да го похвалите. „Ти постъпи добре, че навреме върна чуждата играчка. Ти си добро дете!“
Не искам да прегърна баба
Детето не е длъжно да прегръща баба си.
Ако не иска да говори с нея по телефон, също не го насилвайте.
Може да го попитате дали да ѝ предадете много поздрави от него. И по време на разговора с баба, на висок глас кажете: „Той сега се е заиграл, подрежда конструктора и не иска да разговаря с теб, но ти предава много поздрави.“
Това е въпрос на отношение между мама и баба, а не на малчугана.
Следва продължение
Мона Василева
Бебетата нямат почти никакви проблеми във водата, защото тя напомня на доскорошната им естествена среда.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари